Град Газа – Докато пиша това, вече не вярвам, че ще

Град Газа –  Докато пиша това, към този момент нямам доверие, че ще се измъкнем от това живи.

В сряда се разсъниха от спорадичния си сън от звука на бомбардировката, която продължава непрестанно през последните четири нощи. Всеки ден се разсънваме в друга къща. Но всеки ден звуците и миризмите, от които се разсънваме, са едни и същи.

Продължавайте да четете

лист от 4 детайла Турският Ердоган назовава израелската блокада и бомбардирането на Газа „ кръвопролитие “ Жители на Газа се приютяват в учебни заведения на Организация на обединените нации на фона на израелски офанзиви Репортер в Газа разказва рецесия под израелската офанзива Израел бомбардира граничния пункт на Газа с Египет завършек на списъка

Домът ни беше съществено развален през първата нощ на бомбардировката. Така че се преместихме в дома на родителите ми. След това във вторник ракетен удар, който унищожи дом единствено на една постройка, остави дома на родителите ми ненаселен. Така стигнахме до дома на свекърите ми. Сега тук сме 40 души. Имаме възприятието, че ракетите ни следват – доближават се с всеки удар – и ни изчерпват местата, към които да бягаме.

Помолих се фаджр, молитвата преди изгрев слънце, и по-късно легнах до двумесечния си наследник, до момента в който спеше. Не можех да помириша кожата му, косата му през вонята на барут, пушек и прахуляк, които като че ли непрекъснато изпълваха въздуха.

Само няколко минути по-късно прозорците взривиха, покривайки ни с части стъкло. Инстинктивно покрих дребното му тяло със своето. Тогава го хванах и избягах, като от самото начало виках за осемгодишната си щерка.

„ Баняс! Къде е Баняс? “ Умолявах, до момента в който всички тичаха, всички ние викахме за нашите деца, нашите родители измежду хаоса. Когато я открих, тя плачеше и трепереше. Съпругът ми и аз се редувахме да я прегръщаме, с цел да я утешим допустимо най-добре, знаейки, че може да се откри толкоз малко разтуха.

Все още разтърсени, изтичахме надолу към приземния етаж, с цел да можем да си тръгнем, в случай че е належащо, само че тогава бомбардировката като че ли спря. Навън въздушните офанзиви бяха изравнили още един дом, единствено на метри от мястото, където бяхме. Беше ударен без авансово предизвестие. Често дребна стачка е последвана от по-голяма. За благополучие, хората, които са живели там, не са били вътре, когато е блъснал.

Когато към момента бяхме в дома на родителите ми, по сходен метод бяхме тичали надолу измежду виковете и виковете на съседи, които се предупреждаваха един различен да се скрият, откакто удар удари близката постройка. Моментите в очакване на втория по-силен удар бяха непоносими. Държах бебето си крепко и обърнах лицето му към гърдите си, като че ли можех да го предпазя от праха и изпаренията от експлозивите.

Минаха часове. След това във вторник вечерта удари огромна ракета, която срина постройката. Писъците ни изпълваха въздуха измежду звука на разбиващи се стъкла и предмети. Около 10 минути по-късно, откакто прахът се утаи, видяхме, че входната врата и прозорците на родителите ми бяха унищожени, а мебелите бяха покрити с парчета. Бързо опаковахме движимостите си и тръгнахме.

Мислех, че домът на родителите ми ще бъде в сигурност. Мислех, че мястото на моя свекър ще бъде безвредно.

Но къде да отидем по-късно? В Газа няма дом, който да е безвреден.

Източник: Ал Джазира